ПОСВЕЩЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕКА

Ня­кои от тай­ни­те на „Слън­че­вия ка­лен­дар” от Ма­гу­ра бя­ха раз­кри­ти пред пос­ве­ща­ва­ния и той ве­че знае, че календарът е в ед­на­та си част кос­мо­го­ни­я­та на све­та, т.е. не­го­во­то съз­да­ва­не и раз­ви­тие. Вля­во от не­го се на­ми­ра ед­на мно­го въл­ну­ва­ща сце­на, ко­я­то раз­кри­ва най-важ­ни­те час­ти от ис­то­ри­я­та на чо­ве­чес­тво­то та­ка, как­то ги е ви­дя­ла древ­на­та бал­кан­ска ци­ви­ли­за­ция. Тъй ка­то се на­ми­ра вля­во от сце­на­та с кос­мо­го­ни­я­та на све­та, чо­веш­ка­та ис­то­рия е за­пи­са­на ка­то ней­но про­дъл­же­ние.

Фигура 89. Местоположение на сцената

То­ва е ед­на от най-слож­ни­те сце­ни от пе­ще­ра­та, съ­дър­жа­ща мно­го го­лям брой смис­ло­во свър­за­ни еле­мен­ти (Фи­гу­ра 90).

В гор­на­та й част се на­ми­рат две по­ре­ди­ци, ко­и­то ня­кои виж­дат ка­то пос­та­ве­на хо­ри­зон­тал­но стъл­ба. Дру­ги виж­дат в тях по­до­бие на вла­ко­ви рел­си, а тре­ти ги че­тат ка­то ре­ка, имай­ки пред­вид ре­ка Ду­нав, тъй ка­то Ра­биш­ка­та мо­ги­ла, в ко­я­то се на­ми­ра пе­ще­ра­та Ма­гу­ра, е раз­по­ло­же­на в Ду­нав­ска­та рав­ни­на, ед­ва на ня­кол­ко де­сет­ки ки­ло­мет­ра от ре­ка­та. Та­ка че, ло­гич­но е то­ва да е ре­ка­та, ко­я­то мо­же би се е явя­ва­ла се­вер­на гра­ни­ца на по­се­ли­ща­та на то­ва древ­но пле­ме.

То­зи еле­мент от сце­на­та, оба­че има мно­го по-съ­щес­твен сми­съл. За да се раз­бе­рат сце­ни­те, тряб­ва да се знае зна­че­ни­е­то на от­дел­ни­те сим­во­ли, как­то и сми­съ­лът, кой­то но­си вза­им­но­то им раз­по­ло­же­ние. Ни­кой из­сле­до­ва­тел на Ма­гу­ра ня­ма да мо­же да я раз­бе­ре, до­ка­то не за­поч­не да мис­ли по ма­гур­ски на­чин. На­ши­ят ум тряб­ва да ста­не по­до­бен и до­ри ед­на­къв с то­зи на древ­ни­те ма­го­ве, за да раз­бе­рем тех­ни­те идеи. Ние не мо­жем да пре­не­сем на­го­то­во раз­мис­ли от дру­ги мес­та, за­що­то там пос­ла­ние е ос­та­вил друг ум, раз­ли­чен от ма­гур­ския.

Фигура 90. Историята на човека

До­ка­то уче­ни­те имат про­фе­си­о­нал­но за­дъл­же­ние да да­дат обяснение, ко­е­то е в пот­вър­жде­ние на док­три­на­та, то по­се­ти­те­ли­те ня­мат та­ко­ва. Ние, док­трин­но-не­об­вър­за­ни­те, сме сво­бод­ни за по-ис­тин­ски про­чит. За съ­жа­ле­ние, по­ве­че­то хо­ра, ко­и­то са ви­де­ли ри­сун­ки­те, прос­то са се от­ка­за­ли на­ис­ти­на да вник­нат в тех­ния сми­съл, за­що­то е би­ло мно­го по-лес­но да при­е­мат ед­но стан­дар­тно обяс­не­ние, вмес­то да по­тър­сят свое. Ма­кар чо­век да има усе­ща­не­то, че знае как­во му каз­ват сце­ни­те, то, щом се опи­та да обяс­ни то­ва съз­на­тел­но, ус­та­но­вя­ва, че не мо­же, за­що­то в дей­стви­тел­ност изоб­що ня­ма съз­на­тел­но зна­ние за зна­че­ни­е­то на еле­мен­ти­те. Та­ка мно­го по­тен­ци­ал­ни из­сле­до­ва­те­ли са се от­ка­за­ли още пре­ди да са опи­та­ли.

Уди­ви­тел­но е все пак, че поч­ти ни­кой не се е до­ве­рил на усе­та си да раз­гле­да те­зи два обек­та ка­то фил­мо­ва лен­та. Раз­би­ра се, убе­де­но­то пред­по­ло­же­ние за при­ми­тив­ност на ма­гур­ска­та кул­ту­ра вед­на­га заб­ра­ня­ва да тър­сим ана­ло­гия на то­ва изоб­ра­же­ние с фил­мо­ва­та лен­та, ко­я­то е плод на зна­чи­те­лен тех­но­ло­ги­чен нап­ре­дък. Но не е за­дъл­жи­тел­но та­зи древ­на бал­кан­ска кул­ту­ра да е при­те­жа­ва­ла ки­но­ка­ме­ри, за да има кон­цеп­ци­я­та за кад­ри – по­ре­ди­ци от пос­ле­до­ва­тел­ни мо­мен­ти.

Виж­да­ме, че в та­зи лен­та съ­щес­тве­ни са не рам­ки­те, а праз­ни­те об­лас­ти в тях. Имен­но праз­но­та­та на не­ща­та е оно­ва, ко­е­то ни поз­во­ля­ва да ги използваме. Имен­но праз­но­та­та е по­ле­то, в ко­е­то се раз­ви­ват съ­би­ти­я­та. Та­зи ло­ги­ка бе­ше осъз­на­та от ав­то­ра пър­во в дру­ги ри­сун­ки – в праз­ни­те мес­та в дъ­ги­те и ок­ръж­нос­ти­те, ко­и­то зна­чат мно­жес­тва, и след то­ва бе пре­не­се­на към та­зи сце­на. Се­га ве­че е из­вес­тно, че то­ва е по­ре­ди­ца от мо­мен­ти, ко­е­то ни поз­во­ля­ва да раз­бе­рем и къ­де за­поч­ва и къ­де свър­шва раз­ка­зът.

Фигура 91. Дясната страна на лентата – началото на историята

Ка­то пог­лед­нем най-вдяс­но на лен­та­та (Фи­гу­ра 91), виж­да­ме, че там тя свър­шва на цял ка­дър и по та­зи при­чи­на дяс­на­та стра­на се явя­ва на­ча­ло­то, за­що­то от там мо­же са­мо да се за­поч­не, но не мо­же да има връ­ща­не по-на­зад.

Фигура 92. Лявата страна на лентата – краят на записана история

Точ­но на обратно стои въп­ро­сът в ле­вия край на лен­та­та (Фи­гу­ра 92) – там ка­дъ­рът за­вър­шва от­во­ре­но към след­ващ ка­дър, сле­до­ва­тел­но от то­ва мяс­то мо­же да има още раз­ви­тие нап­ред. Та­ка се оп­ре­де­ли със си­гур­ност по­со­ка­та, в ко­я­то се че­тат и ос­та­на­ли­те сце­ни от Ма­гу­ра, ко­е­то бе­ше от го­ля­мо зна­че­ние за раз­би­ра­не­то им.

Мно­го важ­на осо­бе­ност на лен­та­та на съ­би­ти­я­та е, че тя е скъ­са­на, ка­то на скъ­са­но­то мяс­то се на­ми­ра про­дъл­го­ват елип­со­ви­ден обект, чий­то до­лен край е по-те­сен от гор­ния. Да­ли той е при­чи­нил скъс­ва­не­то или е ре­зул­тат на скъсването, е труд­но да се ка­же ед­ноз­нач­но. При­чи­на­та и след­стви­е­то ви­на­ги са свър­за­ни по­меж­ду си и всъщ­ност са при­чи­не­ни от тре­то яв­ле­ние от по-фун­да­мен­та­лен клас. Едно от пред­по­ло­же­ни­я­та е, че с то­зи обект на­чин е за­пи­са­но ид­ва­не­то на при­шъ­лец от кос­мо­са, кой­то къ­са ниш­ка­та на жи­во­та, т.е. по­раж­да ка­так­ли­зъм. Та­ки­ва при­шъл­ци мо­гат да бъ­дат ко­ме­ти, ас­те­ро­и­ди, го­ле­ми ме­те­о­ри­ти.

В окол­нос­тта на Бе­лог­рад­чик се от­кри дре­вен гроб на пред­хрис­ти­ян­ски све­тец, кой­то има фор­ма­та на удъл­же­но яй­це с пра­ви и стес­ня­ва­щи се на­до­лу стра­ни, точ­но как­ва­то фор­ма е да­де­на на обек­та в скъ­са­но­то мяс­то на лен­та­та. Ка­то след­ствие от ре­ди­ца раз­мис­ли и ана­ло­гии се ус­та­но­ви, че имен­но то­ва е сим­во­лът на смър­тта спо­ред ма­гур­ска­та кул­ту­ра. По-къс­но съ­ща­та сим­во­ли­ка се от­кри в ня­кол­ко мно­го ста­ри над­гроб­ни пло­чи от бе­лог­рад­чиш­ко­то се­ло Чиф­лик, къ­де­то гор­на­та част на пло­чи­те има фор­ма на вет­ри­ло – имен­но ши­ро­ка гор­на дъ­га, от ко­я­то на­до­лу след­ва три­ъ­гъл­но стес­не­ние. Та­ка ста­ва яс­но, че или от не­бе­то е дош­ла смърт или скъс­ва­не­то на ниш­ка­та на жи­во­та при­чи­ня­ва смър­тта, ко­е­то е на­пъл­но ло­гич­но.

Ка­то се знае по­со­ка­та на че­те­не в Ма­гу­ра от­дяс­но на­ля­во, лес­но се виж­да, че след на­ча­ло­то си лен­та­та на жи­во­та вър­ви пра­во, рав­но­мер­но и доб­ре, а след то­ва раз­ви­ти­е­то й ряз­ко за­поч­ва да се вло­ша­ва, ка­то се сти­га до скъс­ва­не­то. Та­ка че, въз­мож­но е да не е има­ло ни­ка­къв гост от кос­мо­са, а на мяс­то­то прос­то да е оз­на­че­на смър­тта ка­то кра­ен ре­зул­тат от неп­рес­тан­но­то вло­ша­ва­не на жи­во­та.

Вер­ни са и два­та про­чи­та ед­нов­ре­мен­но – жи­во­тът се е вло­ша­вал плав­но и е дос­тиг­нал до смърт, ка­то за кон­крет­но­то й при­чи­ня­ва­не е по­мог­на­ло кос­ми­чес­ко яв­ле­ние.

Инте­рес­но е, че спо­ред да­ти­ра­не­то, за ко­е­то ще ста­не ду­ма мал­ко по-къс­но, то­ва съ­би­тие след­ва да е нас­тъ­пи­ло пре­ди око­ло 26 000 го­ди­ни, ко­е­то вре­ме на­у­ка­та по­соч­ва ка­то на­ча­ло на пос­лед­ния лед­ни­ков пе­ри­од, кой­то е прик­лю­чил пре­ди око­ло 11 – 12 хи­ля­ди го­ди­ни. В ин­фор­ма­ци­я­та за то­зи лед­ни­ков пе­ри­од се каз­ва, че е нас­тъ­пил мно­го бър­зо – са­мо за ня­кол­ко де­се­ти­ле­тия, ка­то то­ва всъщ­ност е на­ис­ти­на бърз ка­так­ли­зъм, кой­то из­пра­вя чо­ве­чес­тво­то пред нес­по­соб­ност да миг­ри­ра дос­та­тъч­но бър­зо към по-топ­ли мес­та, и от то­ва след­ва да е нас­тъ­пи­ла ма­со­ва смър­тност. Всич­ко то­ва зна­чи, че дей­стви­тел­но чо­ве­чес­тво­то е пре­жи­вя­ло бърз и смър­то­но­сен ка­так­ли­зъм пре­ди око­ло 26 000 го­ди­ни спо­ред два раз­лич­ни из­точ­ни­ка – ри­сун­ки­те от Ма­гу­ра и на­уч­ни­те изследвания на ге­о­ло­зи­те. Пос­лед­ни­те са мно­го по-сво­бод­ни и точ­ни в про­уч­ва­ни­я­та си, за­що­то ра­бо­та­та им ня­ма тол­ко­ва си­лно зас­тъ­пен по­ли­ти­чес­ки ас­пект, как­то то­ва е в ис­то­ри­чес­ка­та на­у­ка.

Ние не зна­ем със си­гур­ност как­во е при­чи­ни­ло то­ва ряз­ко зас­ту­дя­ва­не, но във веч­ни­те ле­до­ве на Антар­кти­да са за­пе­ча­та­ни мно­го ви­со­ки кон­цен­тра­ции на ме­та­ли с кос­ми­чес­ки про­из­ход от то­зи пе­ри­од, ко­и­то обик­но­ве­но ид­ват на Зе­мя­та с ме­те­о­ри­ти. По­ра­ди то­ва, че ме­та­ли­те се на­ми­рат вър­ху ог­ром­ни пло­щи, се зак­лю­ча­ва, че те са би­ли раз­прос­тра­не­ни в ця­ла­та зем­на ат­мос­фе­ра, ко­е­то е въз­мож­но най-ве­че при из­клю­чи­тел­но мощ­на ек­спло­зия. Та­ки­ва ек­спло­зии се пре­диз­вик­ват от па­да­не­то на го­ле­ми ме­те­о­ри­ти и во­дят до из­ди­га­не­то в ат­мос­фе­ра­та на ог­ром­ни ко­ли­чес­тва прах, зак­ри­ва­щи за дъл­ги го­ди­ни слън­че­ва­та свет­ли­на и топ­ли­на. То­ва е ме­ха­низ­мът на въз­ник­ва­не на яв­ле­ни­е­то яд­ре­на зи­ма. Вед­нъж ско­ва­на в лед и сняг, зем­на­та по­вър­хност за­поч­ва да от­ра­зя­ва все по­ве­че слън­че­ви лъ­чи и та­ка спо­ма­га за до­пъл­ни­тел­но­то ох­лаж­да­не и за­дър­жа­не на мра­за.

То­ва е ед­но от обяс­не­ни­я­та, как­во мо­же да е би­ло смър­то­нос­но­то съ­би­тие, ко­е­то е спо­ле­тя­ло чо­ве­чес­тво­то и е би­ло тол­ко­ва важ­но, че е от мал­ко­то за­пи­са­ни в Ма­гу­ра ис­то­рии. Но то не обяс­ня­ва за­що лен­та­та на жи­во­та за­поч­ва да се вие ко­леб­ли­во и да из­тъ­ня­ва да­леч пре­ди не­го­во­то нас­тъп­ва­не. По на­ши­те пред­ста­ви ме­те­о­ри­тът мо­же да пад­не прос­то та­ка, по ед­на слу­чай­ност. То­ва не е вяр­но. Па­да­не­то на ме­те­о­ри­та и на­чи­нът на жи­вот са свър­за­ни, за­що­то са две­те про­яв­ле­ния на ед­но и съ­що.

Тук ид­ва важ­ни­ят въп­рос за да­ти­ра­не­то на та­зи сце­на. Как­то се ка­за по-нап­ред, всич­ки нап­ра­ве­ни да­ти­ров­ки на ри­сун­ки­те по­чи­ват на кос­ве­ни дан­ни, а пре­ки­те ме­то­ди ка­то ра­ди­о­въг­ле­род­ния ана­лиз са об­ре­че­ни на поч­ти си­гу­рен не­ус­пех – те ще по­со­чат да­та, но по ни­ка­къв на­чин не след­ва ед­ноз­нач­но, че то­ва ще е да­та­та на съз­да­ва­не­то на ри­сун­ки­те.

Да­ти­ра­не­то, ко­е­то се пред­ла­га тук, съ­що по­чи­ва на кос­вен ме­тод и е след­ствие от тъл­ку­ва­не­то на точ­ки­те в слън­це­то от „Слън­че­вия ка­лен­дар” и те­зи в мал­ка­та звез­да с осем лъ­ча. Те по­соч­ват пе­ри­о­ди от вре­ме, на­ри­ча­ни „слън­ца”.

Слън­ца­та са епо­хи с раз­лич­на про­дъл­жи­тел­ност. Пър­во­то Слън­це е про­дъл­жи­ло 4 008 го­ди­ни и е за­вър­ши­ло с по­топ. Вто­ро­то Слън­це е про­дъл­жи­ло 4 810 го­ди­ни и е  за­вър­ши­ло с уни­що­же­ние, пре­диз­ви­ка­но от бу­ри и ура­га­ни. Тре­то­то Слън­це е про­дъл­жи­ло 4 804 го­ди­ни и е за­вър­ши­ло с уни­що­жи­те­лен огън.

Ка­за се по-нап­ред, че ин­фор­ма­ци­я­та за слън­ца­та ид­ва от кул­ту­ра­та на ма­и­те, за ко­и­то се на­ми­рат ука­за­ния, че са би­ли сил­но пов­ли­я­ни от древ­на­та бал­кан­ска кул­ту­ра. Ма­и­те са жи­ве­ли по вре­ме­то на Чет­вър­то­то слън­це, ко­е­то про­дъл­жи­ло око­ло 5 000 го­ди­ни, а ние жи­ве­ем  в Пе­то­то слън­це. Нача­ло­то на Тре­то­то Слън­це е би­ло пре­ди око­ло 9 800 го­ди­ни, а на вто­ро­то – пре­ди око­ло 14 600 го­ди­ни. Две­те точ­ки от слън­че­вия ка­лен­дар зна­чат, че ри­сун­ки­те са пра­ве­ни по вре­ме­то на Вто­ро­то Слън­це и то­ва доб­ре съв­па­да с пос­лед­ни­те на­уч­ни пред­по­ло­же­ния за тях­на­та въз­раст – око­ло 14 000. Съв­па­де­ни­е­то е уди­ви­тел­но. То по­каз­ва и не­що дру­го – че от­чи­та­не­то на епо­хи­те чрез „слън­ца” во­ди на­ча­ло­то си от Бал­ка­ни­те и по-точ­но от ма­гур­ска­та кул­ту­ра, ко­я­то е пов­ли­я­ла до­ри и на­ро­ди­те от Сред­на Аме­ри­ка. То­ва е един ог­ро­мен аре­ал на въз­дей­стви­е­то – прак­ти­чес­ки, це­лия свят, ко­е­то е ука­за­ние за мощ­та на за­пи­са­но­то в Ма­гу­ра поз­на­ние.

Вто­ро­то слън­це от Ма­гу­ра да­ва ха­рак­тер­ни чер­ти на мно­го от ри­сун­ки­те – две­те точ­ки в кръ­га, а Тре­то­то слън­це до­ба­вя и тре­та точ­ка, ка­то пре­да­ва та­зи осо­бе­ност на ня­кои ри­сун­ки. Те­зи изоб­ра­же­ния не са са­мо и един­стве­но ука­за­ния за вре­ме­то на съз­да­ва­не­то на ри­сун­ки­те. Те са и ука­за­ния, че в те­зи пе­ри­о­ди се пос­ти­га ня­как­во но­во рав­ни­ще, ко­е­то се вграж­да в ево­лю­ци­я­та на жи­во­та. Та­зи глед­на точ­ка се от­на­ся до ис­то­ри­я­та на соб­стве­но­то ни Слън­це и на Слън­че­ва­та сис­те­ма, ко­я­то се раз­ви­ва чрез по­ре­ди­ца от пре­об­ра­зу­ва­ния, ка­то на вся­ка след­ва­ща стъп­ка се до­ба­вят но­ви ка­чес­тва. Но, по­не­же све­тът ви­на­ги се съз­да­ва от об­що­то към час­тно­то и от го­ля­мо­то към мал­ко­то, то със си­гур­ност ло­ги­ка­та на из­граж­да­не на го­ля­мо­то и об­що­то се пре­на­ся в час­тно­то и мал­ко­то. Така се по­лу­ча­ва струк­ту­ра, по­доб­на на фрак­тал – къ­де­то ед­на и съ­ща ло­ги­ка се пов­та­ря в неп­ре­къс­на­то сма­ля­ва­щи се учас­тъ­ци и та­ка се из­граж­да ця­ло­то. То­га­ва не е чуд­но, че по-мал­ки­те зем­ни епо­хи съ­от­вет­стват на ог­ром­ни­те епо­хи на тран­сфор­ма­ция на Слън­че­ва­та сис­те­ма, но в сма­лен ма­щаб.

С то­ва ид­ва­ме до да­та­та от 14 600 го­ди­ни на­зад, ко­я­то съ­от­вет­ства на на­ча­ло­то на епо­ха­та Вто­ро Слън­це, а имен­но тя е ука­за­на чрез две­те точ­ки в „Слън­че­вия ка­лен­дар” чрез ед­но от тех­ни­те зна­че­ния. Тук въз­ник­ва въп­ро­сът, къ­де вър­ху лен­та­та на жи­во­та тряб­ва да се раз­по­ло­жи та­зи да­та и от­го­во­рът е  – в ней­ния край, т.е. в най-ля­ва­та й точ­ка (Фи­гу­ра 93). При­чи­на­та е, че ма­гур­ска­та кул­ту­ра е изоб­ра­зи­ла из­ми­на­ло­то вре­ме до съз­да­ва­не­то на ри­сун­ки­те, сле­до­ва­тел­но да­та­та на нап­ра­ва на ри­сун­ки­те е пос­лед­на­та точ­ка от лен­та­та на жи­во­та. Та­ка та­зи точ­ка се от­на­ся с 14 600 го­ди­ни на­зад.

В пред­на­та гла­ва, къ­де­то се раз­гле­да „Слън­че­вия ка­лен­дар” се по­ка­за, че в не­го е изоб­ра­зе­на пре­це­си­он­на­та спи­ра­ла, за­ра­ди ко­я­то Зе­мя­та ми­на­ва през два­на­де­сет кос­ми­чес­ки епо­хи, съответстващи на зо­ди­и­те, вся­ка с про­дъл­жи­тел­ност от по 2 160 го­ди­ни. То­ва оз­на­ча­ва, че те­зи цик­ли и епо­хи са би­ли из­пол­зва­ни от древ­ни­те ни пред­ци в от­чи­та­не­то на вре­ме­то. Та­ка един ка­дър от лен­та­та на жи­во­та е с про­дъл­жи­тел­ност от точ­но 2 160 го­ди­ни и изоб­ра­зя­ва ед­на кос­ми­чес­ка епо­ха.

Фигура 93. Хронология на историята

Ка­то зна­ем да­та­та от 14 600 го­ди­ни на­зад, лес­но оп­ре­де­ля­ме в коя епо­ха са пра­ве­ни ри­сун­ки­те и то­ва е в края на епо­ха­та Де­ва, на гра­ни­ца­та с Лъв. Връ­ща­не­то на­зад по кад­ри­те ни по­каз­ва, че ка­так­лиз­мът е нас­тъ­пил през Во­до­лей пре­ди око­ло 26 000 го­ди­ни, ко­е­то е един пре­це­си­о­нен ци­къл на­зад във вре­ме­то. На­у­ча­ва­ме съ­що, че спо­ред ма­гур­ска­та кул­ту­ра ис­то­ри­я­та на съв­ре­мен­ния чо­век е за­поч­на­ла ряз­ко и вне­зап­но точ­но пре­ди 42 680 го­ди­ни в епо­ха­та Де­ва. То­ва е мно­го съ­щес­твен факт, как­то ще се ви­ди по-къс­но, за­що­то в Ма­гу­ра за съз­да­тел и учи­тел на чо­ве­ка е по­со­че­на бо­ги­ня­та-май­ка, ко­я­то раж­да всич­ко, т.е. са­ма­та Де­ва, ко­е­то име зна­чи бог, бо­ги­ня.

От мно­го го­ля­мо зна­че­ние е, че те­зи древ­ни хо­ра са­ми за­я­вя­ват за се­бе си, че за­поч­ват ис­то­ри­я­та си вне­зап­но, а с плав­на по­я­ва, ко­я­то е ре­зул­тат от ево­лю­ци­он­но раз­ви­тие. Те каз­ват чрез ри­сун­ки­те си, че чо­ве­чес­тво­то има точ­на да­та на сво­е­то съз­да­ва­не и вне­зап­но на­ча­ло на съ­щес­тву­ва­не­то си. Та­ко­ва не­що мо­же да се слу­чи са­мо с раж­да­не.

До­тук с лен­та­та на жи­во­та, а се­га от­нос­но оно­ва, ко­е­то е изоб­ра­зе­но под нея. Отдо­лу се на­ми­ра ця­ла ед­на сце­на, ко­я­то при­те­жа­ва уни­кал­но ка­чес­тво – то не се сре­ща ни­къ­де дру­га­де при ри­сун­ки­те, а имен­но то­ва, че тя е заг­ра­де­на с две вер­ти­кал­ни чер­ти. Те по­каз­ват, че ця­ла­та та­зи сце­на е един ка­дър и то имен­но он­зи, кой­то се е скъ­сал. Та­ка древ­ни­те ма­го­ве ни пред­ста­вят как­во се е слу­чи­ло в то­ва вре­ме.

В ля­ва­та стра­на се на­ми­рат 25 чер­ни квад­рат­че­та, под­ре­де­ни в шах­мат­но по­ле. То­ва мо­же да е ука­за­ние за про­дъл­жи­тел­нос­тта на раз­ви­ло­то се ос­нов­но дей­ствие. Сре­щу по­ле­то се на­ми­ра ед­на ог­ром­на мъж­ка ду­шев­на същ­ност, ко­я­то до­ми­ни­ра ця­ла­та сце­на. Ве­че сме на­у­чи­ли, че в ри­сун­ки­те от Ма­гу­ра вся­ка сим­во­ли­ка е нес­лу­чай­на и тряб­ва да се от­чи­та при про­чи­та. Та­зи до­ми­на­ция и по-го­лям раз­мер зна­чат, че въп­рос­на­та същ­ност има „влас­т” над ос­та­на­ли­те и над по­ло­же­ни­е­то. Гла­ва­та на същ­нос­тта има фор­ма­та на бо­жес­тве­ния сим­вол Т, ко­е­то е уни­кал­но за чо­веш­ки­те фи­гу­ри от Ма­гу­ра и не се сре­ща при ни­коя дру­га, а то­ва ид­ва да по­ка­же, че същ­нос­тта е из­клю­чи­тел­на и ня­ма дру­га ка­то нея. Как­ва е тя? Фор­ма­та на гла­ва­та яс­но по­каз­ва, че е бо­жес­тве­на. Бо­жес­тве­на­та про­ми­съл се вли­ва нап­ра­во в ума на то­ва съ­щес­тво и на­вяр­но е из­точ­ни­кът на не­го­ва­та мощ и въз­дей­ствие. По­не­же вся­ка ма­гур­ска фи­гу­ра пред­став­ля­ва осъ­щес­твя­ва­не на своя сми­съл, на сво­е­то пос­тро­е­ние, ко­е­то е и съ­дър­жа­ни­е­то на ней­но­то съ­щес­тву­ва­не, то ог­ром­на­та мъж­ка същ­ност осъ­щес­твя­ва бо­жи­я­та про­ми­съл в та­зи теж­ка си­ту­а­ция.

Гле­да­но та­ка, ста­ва яс­но, че то­ва е въп­лъ­ще­ние на са­мия бог в чо­веш­ка ду­ша и в чо­веш­ко тя­ло. Зна­ем от Хрис­ти­ян­ство­то, ко­е­то е сил­но оса­ка­те­на мо­ди­фи­ка­ция на ма­гур­ско­то уче­ние, че на Зе­мя­та се въп­лъ­ща­ва Си­нът бо­жи, кой­то спа­ся­ва чо­ве­чес­тво­то, ка­то из­куп­ва гре­хо­ве­те му. Тук виж­да­ме, че лен­та­та на жи­во­та бав­но и си­гур­но се раз­ва­ля, до­ка­то се къ­са. Раз­ва­ла­та се дъл­жи на нат­ру­па­ни­те гре­хо­ве в про­дъл­же­ние на по­ве­че от 6 000 го­ди­ни до мо­мен­та на скъс­ва­не­то, ко­и­то не са поз­во­ля­ва­ли жи­во­та да про­дъл­жи, те са го зад­ръс­тва­ли. Виж­да се съ­що, че вло­ша­ва­не­то на жи­во­та за­поч­ва в епо­ха­та Те­лец, ко­я­то се свър­зва имен­но със Злат­ния те­лец – из­ку­ше­ни­е­то на влас­тта и па­ри­те. Тя е пос­лед­ва­на от Овен – Жер­тве­ния Агнец – епо­ха, през ко­я­то чо­ве­кът е при­не­сен в жер­тва сре­щу очак­ва­не на об­ла­ги. След то­ва ид­ва Ри­би, ко­я­то ма­ни­пу­ли­ра и об­себ­ва ума и ду­ша­та. Ви­на­ги през Ри­би се съз­да­ват по­роб­ва­щи ре­ли­гии, как­то е ста­на­ло с Хрис­ти­ян­ство­то и Исля­ма.

Та­ка­ва по­ре­ди­ца от епо­хи и тех­ни­те осо­бе­нос­ти е на­ис­ти­на убий­стве­на. Наб­лю­да­ва­ме съ­що­то и се­га, поч­ти 26 000 го­ди­ни по-къс­но. Ця­ла­та близ­ка ис­то­рия (слу­чай­но или не, точ­но от око­ло 6 000 го­ди­ни на­зад) е бе­ля­за­на от нес­пир­ни бор­би за па­ри и власт, при­на­ся­не на чо­ве­ка в жер­тва и по­я­ва­та на дог­ма­тич­ни ре­ли­гии, ко­и­то окон­ча­тел­но прев­ръ­щат чо­ве­ка в роб. Исто­ри­я­та се пов­та­ря и то­ва е нор­мал­но, за­що­то ми­на­ва­ме цик­лич­но през ед­ни и съ­щи епо­хи.

Та­ка се сти­га до вре­ме­то на не­ми­ну­е­ма­та смърт, ко­га­то ид­ва лед­ни­ко­ви­ят пе­ри­од, пре­диз­ви­кан я от го­лям ме­те­о­рит, я от яд­ре­на вой­на. В то­ва вре­ме ид­ва Спа­си­те­лят на чо­ве­чес­тво­то – въп­лъ­тен ка­то чо­век, бо­гът ид­ва сред хо­ра­та, за да из­ку­пи греш­ки­те и да про­дъл­жи жи­во­та. Спа­си­те­лят ид­ва във Во­до­лей пре­ди око­ло 26 000 го­ди­ни – пре­ди един пре­це­си­о­нен ци­къл.

Едно вре­ме Хрис­ти­ян­ство­то и Цър­ква­та са зна­е­ли та­зи ис­то­рия дос­та доб­ре, а на­вяр­но я зна­ят и се­га. Но, как­то ви­на­ги е би­ло, и се­га тя се на­ми­ра са­мо в ня­кол­ко древ­ни кни­ги, зат­во­ре­ни в най-тай­ни биб­ли­о­те­ки, и мно­го се вни­ма­ва све­тът да не я на­у­чи. Уве­ре­ни, че па­зят тай­на­та доб­ре, те­зи хо­ра ре­ша­ват да ма­ни­пу­ли­рат ста­ра­та ро­до­ва па­мет на чо­ве­чес­тво­то от Бал­ка­ни­те и близ­ки­те му ре­ги­о­ни. Те из­мис­лят ед­но съ­би­тие, вър­ху ко­е­то гра­дят ця­ла­та си дог­ма­ти­ка – ид­ва­не­то на Си­на бо­жи – Спа­си­те­ля пре­ди 2 000 го­ди­ни в на­ча­ло­то на се­гаш­на­та епо­ха Ри­би. Ето то­ва се на­ри­ча го­ля­ма лъ­жа с ог­ром­ни пос­лед­ствия. По­не­же све­тът не раз­по­ла­га с точ­ни за­пи­си, то спо­ме­ни­те мо­гат лес­но да се манипулират, още по­ве­че, ко­га­то ста­ва ду­ма за та­ки­ва ог­ром­ни пе­ри­о­ди от вре­ме, ко­и­то пси­хи­ка­та не мо­же да ос­мис­ли.

Хо­ра­та при­е­мат срав­ни­тел­но охот­но та­зи ре­ли­гия, за­що­то тя им на­пом­ня на тех­ни­те из­кон­ни уче­ния, но в то­ва се крие зло­ве­що ко­вар­ство, за­що­то в ка­ца­та с ме­да има ня­кол­ко лъ­жи­ци от­ро­ва.

В дей­стви­тел­ност, Спа­си­те­лят пред­стои да дой­де в нас­то­я­щия пре­це­си­о­нен ци­къл по вре­ме на епо­ха­та Во­до­лей, в ко­я­то ние те­пър­ва нав­ли­за­ме. Той не е до­шъл в Ри­би, в Ри­би е дош­ла са­мо лъ­жа­та за не­го. В Биб­ли­я­та съ­що пи­ше, че бог е за­я­вил за се­бе си, че оти­де в къ­ща­та на чо­ве­ка с дел­ва­та и там ще ос­та­не. То­ва не зна­чи, че тряб­ва да се вяр­ва на Биб­ли­я­та, за­що­то тя е сил­но ре­дак­ти­ра­на, но в нея са се за­па­зи­ли ня­кои по­лез­ни па­са­жи, ко­и­то доб­ре ко­рес­пон­ди­рат с дру­ги из­точ­ни­ци.

Ко­га­то на бъл­га­ри­те би­ва на­ло­же­на със си­ла и под­лост та­зи лъ­жа под фор­ма­та на Пра­вос­ла­ви­е­то, въз­ник­ва Бо­го­мил­ство­то ка­то опит да се въз­ста­но­ви дей­стви­тел­на­та ис­ти­на. Не е слу­чай­но, че це­ли­ят то­га­ва­шен хрис­ти­ян­ски свят при­е­ма Бо­го­мил­ство­то ра­душ­но и с го­тов­ност – хо­ра­та пом­нят в го­ля­ма сте­пен кое как е би­ло. На­ло­жи­ло се е да се упот­ре­би ог­ром­на си­ла, за да по­тъ­не зна­ни­е­то в заб­ра­ва. И не е слу­чай­но, че Бо­го­мил­ство­то се съз­да­ва имен­но от бъл­га­ри и то от те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия, за­що­то бъл­га­ри­те са най-пре­ки­те нас­лед­ни­ци на ма­гур­ска­та кул­ту­ра и те най-доб­ре от всич­ки зна­ят ста­ро­то уче­ние. Пом­ни се съ­що, че Бо­ян Ма­гът – спо­ред ед­ни са­ми­ят поп Бо­го­мил, а спо­ред дру­ги – вто­ри­ят по важ­ност бо­го­мил, е жи­вял в пе­ще­ра­та Ле­пе­ни­ца до Бе­лог­рад­чик, т.е. бли­зо до Ма­гу­ра и ней­ни­те за­пи­си. Бо­го­ми­ли­те са има­ли сте­пен­та „маг”, как­ва­то са по­лу­ча­ва­ли и пос­ве­те­ни­те в Ма­гу­ра.

Сце­на­та съ­дър­жа още мно­го сим­во­ли, ко­и­то за се­га не са раз­тъл­ку­ва­ни.