ПОСВЕЩЕНИЕ В МАГУРСКИЯ РАЗКАЗ ЗА БОГИНЯТА-МАЙКА

След пос­ве­ще­ни­е­то до­тук, раз­би­ра­не­то на пос­ве­ща­ва­ния за ма­гур­ско­то уче­ние е на­рас­на­ло мно­го и той ве­че се из­пра­вя пред ед­на сце­на, ко­я­то при вли­за­не­то в за­ла­та ос­та­ва не­ви­ди­ма за не­го. При­чи­на­та е, че се па­да зад гър­ба му, а при пър­во­то встъп­ва­не в за­ла­та въз­дей­стви­е­то на „Слън­че­вия ка­лен­дар” е тол­ко­ва сил­но, че чо­век с ле­ко­та би­ва об­се­бен от не­го и не пог­леж­да на­зад.

Фигура 108. Местоположение на сцената

Се­га пред пос­ве­ща­ва­ния се раз­кри­ва най-го­ля­ма­та по площ и по брой сим­во­ли сце­на, ко­я­то на­вяр­но е и най-уди­ви­тел­на­та и важ­на от всич­ки (Фи­гу­ра 109). Оно­ва, ко­е­то бе­зус­лов­но до­ми­ни­ра в нея, вед­на­га взри­вя­ва ума на хи­ля­ди пар­че­та, удив­ля­ва и пос­та­вя мно­жес­тво въп­ро­си. То­ва са три­те съ­щес­тва (Фи­гу­ра 110).

Те имат чо­веко­по­доб­на фор­ма, но е оче­вид­но, че не са хо­ра. По­доб­ни са по­меж­ду си със сво­и­те кру­шо­вид­ни те­ла, от ко­и­то чрез сти­ли­зи­ра­не про­из­ли­зат сим­во­ли­те на Лу­на­та, а съ­що и на Зе­мя­та, как­то се ка­за във връз­ка със „Слън­че­вия ка­лен­дар”. Се­дят в по­за ло­тос с ръ­це на ко­ле­не­те. Вра­то­ве­те им са дъл­ги и за­вър­шват с ром­бо­вид­ни гла­ви, над две от ко­и­то са на­лич­ни ат­ри­бу­ти. То­ва са съ­щес­тва­та, в ко­и­то се пре­си­чат най-мно­го ис­то­рии и за ко­и­то е тол­ко­ва труд­но да се го­во­ри ли­ней­но.

Тук ста­ва вид­но не­що мно­го важ­но – всич­ки сим­во­ли Т про­из­ли­зат от дъл­ги­те вра­то­ве на те­зи съ­щес­тва и от тех­ни­те ром­бо­вид­ни гла­ви. То­ва са са­ми­те бо­го­ве и те са точ­но три на брой – ед­на осо­бе­ност на бог, ко­я­то Хрис­ти­ян­ство­то за­е­ма, как­то и всич­ко ос­та­на­ло от уче­ни­е­то на Ма­гу­ра, и по­ра­ди то­ва оп­ре­де­ля своя бог ка­то три­е­ди­нен и три­ли­чен. То­ва са три­те ас­пек­та на един и съ­щи бог и, ко­е­то е осо­бе­но­то, той е жен­ска същ­ност. То­ва е ви­на­ги бре­мен­на­та и раж­да­ща­та всич­ко бо­ги­ня-май­ка, ко­я­то ели­ни­те на­ри­чат Хе­ка­те, а Хрис­ти­ян­ство­то – Бо­го­ро­ди­ца. Раз­би­ра се, в Хрис­ти­ян­ство­то всич­ко е мно­го сил­но из­кри­ве­но, де­фор­ми­ра­но и ма­ни­пу­ли­ра­но, но все пак в не­го се на­ми­рат мно­жес­тво важ­ни све­де­ния, ко­и­то под­по­ма­гат раз­би­ра­не­то на ста­ро­то ма­гур­ско уче­ние.

Фигура 109. По-голямата част от сцената с богинята-майка

Фигура 110. Трите образа на богинята-майка

Спо­ред нас­ко­ро ста­на­ла из­вес­тна ин­фор­ма­ция, епи­физ­на­та жле­за, ко­я­то се на­ми­ра в сре­да­та на мо­зъ­ка и има важ­на ро­ля за ко­му­ни­ка­ци­я­та меж­ду две­те по­лу­къл­ба и за хор­мо­нал­ния ба­ланс на ор­га­низ­ма, по­раж­да об­ра­за Т на ос­но­ва­та на чо­веш­ка­та ге­не­ти­ка. За цел­та чо­век тряб­ва да се със­ре­до­то­чи мис­ле­но и във въ­об­ра­же­ни­е­то си вър­ху сре­да­та на гла­ва­та си, т.е. вър­ху епи­физ­на­та си жле­за, и да си пред­ста­вя, че из­пра­ща в нея яс­на си­ня свет­ли­на, оп­ре­де­ле­на по-точ­но ка­то крал­ско син­ьо. То­ва е цве­тът, то­нът на ра­бо­та на та­зи жле­за и за­то­ва тя се от­зо­ва­ва на та­зи об­раз­на сти­му­ла­ция.

То­ва до­веж­да до по­я­ва­та в съз­на­ни­е­то на об­ра­за Т в точ­но та­зи му фор­ма или в дру­ги­те две не­го­ви раз­но­вид­нос­ти, ко­и­то са кръс­та и еги­пет­ския ан­кх – спо­ред ге­не­ти­ка­та и ду­шев­нос­тта на чо­ве­ка. И три­те са ва­лид­ни и рав­ноз­нач­ни. Как­то се ка­за, явя­ва­щи­ят се об­раз е свър­зан с ге­не­ти­ка­та на чо­ве­ка, а тя от своя стра­на е свър­за­на с ду­шев­нос­тта му, за­що­то имен­но ду­ша­та е но­си­те­лят на пос­тро­е­ни­е­то, а ДНК е ней­но те­лес­но въп­лъ­ще­ние. Та­ка все­ки чо­век мо­же за се­бе си да ус­та­но­ви към коя от три­те ге­не­тич­ни и ду­шев­ни ли­нии при­над­ле­жи.

Основ­на­та и пър­ва­та от всич­ки ге­не­тич­ни и ду­шев­ни ли­нии е та­зи на бо­ги­ня­та-май­ка, ко­я­то е но­си­те­лят на чис­то­то и пър­во­на­чал­но Т как­то в ду­ше­вен, та­ка и ге­не­ти­чен план. Виж­да се, че в Ма­гу­ра всич­ки Т са пред­ста­ве­ни точ­но по то­зи из­на­ча­лен на­чин, ко­е­то ид­ва да по­ка­же, че ма­гур­ска­та кул­ту­ра е пър­ва­та бо­жес­тве­на ли­ния, ко­я­то на­се­ля­ва све­та. Дру­ги­те два сим­во­ла са про­из­вод­ни на Т, зна­че­ни­е­то на ко­е­то е, че Бал­ка­ни­те по­раж­дат ед­но ос­нов­но уче­ние и един ос­но­вен на­бор от ге­ни, ко­и­то да­ват две дру­ги ос­нов­ни уче­ния и два дру­ги ос­нов­ни на­бо­ра от ге­ни.

По­ра­ди то­ва, че раз­лич­ни уче­ния произлизат от ма­гур­ско­то, те но­сят част от не­го­вия сми­съл и е пра­вил­но в тях да тър­сим сле­ди­те на из­кон­на­та древ­на бал­кан­ска мъд­рост. Та­ка в об­ра­за на Хе­ка­те мо­жем да на­ме­рим ин­фор­ма­ция за Ма от Ма­гу­ра.

Хе­ка­те е трой­на бо­ги­ня и все­ки неин об­раз се ха­рак­те­ри­зи­ра с един осо­бен ат­ри­бут, кой­то символизира сми­съ­ла на въп­рос­ния ас­пект. Пър­во, тя но­си фак­ла, ко­е­то е сим­вол на поз­на­ни­е­то и прос­вет­ле­ни­е­то – тя е учи­те­лят на чо­ве­ка. Ка­то се заг­ле­да­ме по-вни­ма­тел­но в най-левия об­раз, по­ка­зан по-под­роб­но и на Фи­гу­ра 111, виж­да­ме, че в дяс­на­та си ръ­ка той дър­жи огън, а над гла­ва­та си има сим­во­ла Т с най-ши­ро­ка­та от всич­ки хо­ри­зон­тал­ни чер­ти. Та­зи чер­та сим­во­ли­зи­ра пос­тро­е­ни­е­то, про­ми­съл­та, зна­ни­е­то. То­ва е най-го­ля­мо­то от­но­ше­ние на хо­ри­зон­тал­на към вер­ти­кал­на чер­та, ко­е­то е изоб­ра­зе­но в Ма­гу­ра, и зна­чи, че то­ва е об­ра­зът с най-мно­го­то про­ми­съл, с най-го­ля­мо­то зна­ние.

То­ва е Ве­ли­ки­ят учи­тел на чо­ве­чес­тво­то, ос­но­во­по­лож­ни­кът на ма­гур­ска­та шко­ла. Тъй ка­то мно­го ци­ви­ли­за­ции, уче­ния и пох­ва­ти са ос­но­ва­ни на уче­ни­е­то от Ма­гу­ра и не­го­ви­те ме­то­ди и ор­га­ни­за­ция, то не е чуд­но, че шап­ки­те на ма­гис­три­те, ма­гис­тра­ти­те и са­нов­ни­ци­те ви­на­ги и в мно­го час­ти на све­та имат точ­но фор­ма­та на сим­во­ла Т. Ма­гис­трат зна­чи, че чо­ве­кът е обу­чен и об­ра­зо­ван по оп­ре­де­ле­на сис­те­ма да из­вър­шва ком­пе­тен­тно ня­как­ва дей­ност, ка­то ком­пе­тен­тнос­тта му е про­ве­ре­на и приз­на­та от на­пъл­но ле­ги­тим­на шко­ла. Ду­ма­та ма­гис­тър оз­на­ча­ва ня­кол­ко не­ща, а имен­но уп­ра­ви­тел, май­стор и учи­тел. Пър­ви­ят от всич­ки учи­те­ли е бо­ги­ня­та-май­ка в то­зи си ас­пект, за­то­ва тя е Ве­ли­ки­ят ма­гис­тър, т.е. Ве­ли­ки­ят учи­тел. Та­зи тит­ла в ма­сон­ство­то не се по­я­вя­ва от ни­що­то.

За съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка е важ­но не са­мо тя­ло­то, но и умът и ду­ша­та, ко­и­то са пос­та­ве­ни в не­го, а те са ас­пект на Май­ка­та Ма – на бо­ги­ня­та-май­ка. Учей­ки пър­вич­ния чо­век, бо­ги­ня­та-май­ка е нап­ра­ви­ла от не­го бо­жес­твен чо­век.

Бо­ги­ня­та-май­ка пре­на­ся хо­ри­зон­тал­на­та чер­та на сво­е­то Т вър­ху сим­во­ли­те на си­ли­те, с ко­е­то пра­ви от тях пър­вич­но втъ­ка­ни и спрег­на­ти си­ли, явя­ва­щи се по­ра­ди то­ва жен­ски. Та­ка на си­ли­те се да­ва ло­ги­ка на по­ве­де­ние.

Фигура 111. Великият учител на човека

По та­къв на­чин дос­ти­га­ме до още ед­но раз­би­ра­не за име­то на пе­ще­ра­та и то е Ма-Гу­ра, ко­е­то зна­чи Май­ка­та-Учи­тел­ка. Гу­ра е мно­го ста­ра бал­кан­ска ду­ма, ко­я­то се за­паз­ва на се­вер от Ду­нав и днес там зна­чи ус­та. В бъл­гар­ския език до не­от­дав­на е съ­щес­тву­ва­ла тра­ди­ци­я­та го­ле­ми­те и изя­ве­ни май­сто­ри да се на­ри­чат ус­та, ко­е­то зна­чи, че уме­ни­е­то и раз­би­ра­не­то им е мно­го го­ля­мо и те се явя­ват учи­те­ли. То­ва е от­звук от уче­ни­е­то на на­ши­те мно­го древ­ни пра­ро­ди­те­ли. В то­зи сми­съл на­ша­та на­у­ка не е мно­го да­ле­че от ис­ти­на­та, ко­га­то каз­ва, че име­то Ма­гу­ра ид­ва от ру­мън­ския език, за­що­то там и до се­га са за­па­зи­ли на­ша­та ста­ра об­ща ду­ма гу­ра. В греш­ка са, оба­че, ко­га­то твър­дят, че Ма­гу­ра ид­ва от румънския език със зна­че­ни­е­то „хъл­м”. То­зи въп­рос те след­ва да про­у­чат по-за­дъл­бо­че­но. В дру­га кни­га той се раз­глеж­да по-под­роб­но.

По-на­зад се ка­за, че маг е он­зи, кой­то е обу­чен и при­те­жа­ва зна­ни­е­то, раз­би­ра­не­то и уме­ни­е­то да пра­ви не­ща­та. Ня­ма ни­що по-ес­тес­тве­но от то­ва маг да учи в Ма­гу­ра. Общи­ят ко­рен е оче­ва­ден. Твър­ди се, че ду­ма­та маг ид­ва от пер­сий­ския език, къ­де­то зна­чи точ­но спо­со­бен чо­век. То­ва се пол­зва ка­то ар­гу­мент, че име­то Ма­гу­ра не мо­же да е с дре­вен бал­кан­ски про­из­ход, но ни­кой не се се­ща, че ние днес има­ме ду­ма­та мо­га, ко­я­то не ид­ва от пер­сий­ски и ед­ва ли е ос­та­на­ла без дре­вен пред­шес­тве­ник.

Фигура 112. Произход на първичните женски същности от богинята-майка

Мно­го съ­щес­тве­но е оно­ва, ко­е­то се случ­ва вля­во от то­зи об­раз (Фи­гу­ра 112), за­що­то спо­ред по­со­ка­та на че­те­не в Ма­гу­ра то е пос­лед­ствие от об­ра­за. Виж­да се на­бор от по­доб­ни фи­гу­ри – всич­ки­те жен­ски по сво­я­та сим­во­ли­ка. То­ва са раз­лич­ни ас­пек­ти на жен­ски­те си­ли, ко­и­то са по­ро­де­ни от бо­ги­ня­та-май­ка и по-къс­но би­ват впле­те­ни в те­лес­ни­те об­ра­зи на жен­ски­те фи­гу­ри от пе­ще­ра­та. Та­ка раз­би­ра­ме, че бо­ги­ня­та-май­ка е съз­да­ла жен­ския ас­пект на съ­щес­тву­ва­не­то от огъ­ня в ръ­ка­та си и ге­не­тич­но­то и ду­шев­но Т. Ге­не­ти­ка­та и ду­ша­та са все пос­тро­е­ния, ко­е­то оз­на­ча­ва, че са част от жен­ско­то на­ча­ло. Имен­но ко­ла­нът през кръс­та на жен­ски­те фи­гу­ри има то­зи сми­съл – же­на­та е но­си­те­лят на ге­ни­те и ду­ша­та и тя в най-го­ля­ма сте­пен фор­ми­ра де­те­то. Съ­щес­тву­ват до­ри на­уч­ни хи­по­те­зи, спо­ред ко­и­то ге­не­ти­ка­та на де­те­то се фор­ми­ра на 75% от ге­не­ти­ка­та на май­ка­та, а съ­ща­та про­пор­ция е ва­лид­на и за пси­хи­ка­та и ду­шев­нос­тта. В та­зи връз­ка ев­рей­ски­ят на­род има тра­ди­ции, спо­ред ко­и­то оп­ре­де­ля­ща за то­ва да­ли де­те­то е евреин е на­род­нос­тта на май­ка­та, а не на ба­ща­та, ко­е­то е из­раз на съ­що­то то­ва ма­гур­ско зна­ние. Т.е., бо­ги­ня­та-май­ка да­ва де­те­род­на­та спо­соб­ност на же­ни­те. В кръс­та на вся­ка ед­на же­на се съ­дър­жа бо­ги­ня­та-май­ка, т.е. в ут­ро­ба­та. Фор­ма­та на ут­ро­ба­та сил­но на­по­до­бя­ва сим­во­ла Т – ни­що слу­чай­но.

Те­зи жен­ски сим­во­ли са по­ка­за­ни по-под­роб­но на Фи­гу­ра 113 и Фи­гу­ра 114.

Фигура 113. Част от първичните женски същности

Фигура 114. Друга част от първичните женски същности

Вся­ко поз­на­ние, вся­ко уме­ние и все­ки за­на­ят ид­ват от бо­ги­ня­та-май­ка и към нея тряб­ва да се об­ръ­ща все­ки, кой­то же­лае да се на­у­чи. То­ва е та­ка, за­що­то тя съ­дър­жа ця­ло­то пос­тро­е­ние и ця­ла­та про­ми­съл.

Фигура 115. Отвъдният аспект на богинята-майка

Друг епи­тет на Хе­ка­те е уцел­ва­ща­та от­да­леч, от­въд сто­те, ка­то се има пред­вид, че тя е пок­ро­ви­тел­ка­та на от­въд­но­то и не­ви­ди­мо­то. На­ри­ча се уцел­ва­ща­та от да­леч, за­що­то има спо­соб­нос­тта фи­но и не­за­бе­ле­жи­мо да вли­яе на де­ла­та и да ги нап­рав­ля­ва. За­то­ва око­ло то­зи об­раз са на­ри­су­ва­ни ло­вец и елен, ко­е­то имен­но зна­чи нас­лу­ка, спо­соб­ност, улуч­ва­не. Съв­ре­мен­на­та на­у­ка че­те на­бър­зо ло­ве­ца и еле­на ка­то мол­ба към божественото съ­щес­тво за нас­лу­ка в ло­ва, ко­е­то мо­же да е вяр­но в сво­я­та час­тич­ност твър­де­ние, но ос­та­ва по­вър­хнос­тно и при­чи­не­но от пър­ва­та по­ро­ди­ла се асо­ци­а­ция. Точ­но ис­то­ри­ци­те и ар­хе­о­ло­зи­те са те­зи, ко­и­то имат поз­на­ни­я­та, нуж­ни да се нап­ра­ви па­ра­ле­ла меж­ду Хе­ка­те и Трой­на­та Ма, но те та­ка и не дос­ти­гат до не­го, за­що­то им лип­сва за­дъл­бо­ча­ва­не в те­ма­ти­ка­та, а съ­що и сме­лост. Та­ка ло­ве­цът и еле­нът са не мол­ба към бо­ги­ня­та-май­ка, а са нейн епи­тет.

Епи­те­тът „от­въд сто­те”, ко­е­то зна­чи в от­въд­но­то, има мно­го дъл­бок сми­съл. Ста­ва ду­ма не за сто, а за сто и осем, ко­е­то е све­ще­но чис­ло в мно­жес­тво уче­ния и ре­ли­гии. То има мно­го тъл­ку­ва­ния, но най-съ­щес­тве­но­то е след­но­то 108 = 0⁰.1¹.2².3³  , ко­е­то е по сво­я­та същ­ност ком­би­на­ция на еле­мен­ти, ко­и­то тър­пят раз­ви­тие. Те­зи еле­мен­ти са три­те на­ча­ла, от ко­и­то всич­ко се из­граж­да, и та­ка чис­ло­то 108 зна­чи всич­ки ос­нов­ни ва­ри­ан­ти на пос­тро­е­ние на би­ти­е­то. За­то­ва Хе­ка­те (Ма) е бо­ги­ня­та от­въд сто­те, за­що­то жен­ско­то на­ча­ло е то­ва на пос­тро­е­ни­е­то и про­ми­съл­та и съ­дър­жа всич­ки ос­нов­ни пос­тро­е­ния. Виж­да се, че пок­рай то­зи об­раз са изоб­ра­зе­ни мно­жес­тво „шах­мат­ни” по­ле­та, ка­то те са част от т.нар. ма­гур­ска ма­те­ма­ти­ка и тър­пят раз­ви­тие до чис­ло­то 108. Те­зи по­ле­та се явя­ват ба­за, мат­ри­ца, вър­ху ко­я­то се из­вър­шват прев­ръ­ща­ни­я­та на фи­гу­ри­те от ед­на в дру­га. Про­мя­на­та на фи­гу­ри­те от ед­на в дру­га ста­ва с про­мя­на­та на ед­но свой­ство на все­ки ход, ка­то свой­ство­то се из­ме­ня от ед­на стой­ност в не­го­ва­та про­ти­во­по­лож­на, ко­е­то по съ­щес­тво­то си е имен­но въл­но­об­раз­на чер­та. Вся­ка въл­но­об­раз­на чер­та по­каз­ва раз­ви­ти­е­то на ед­но свой­ство, т.е. на един еле­мент от сим­во­ли­те.

На то­ва мяс­то се сре­щат и един­стве­ни­те зиг­за­го­об­раз­ни ли­нии, ко­и­то имат вер­ти­кал­но раз­по­ло­же­ние (Фи­гу­ра 115).

На Фи­гу­ра 116 вля­во е по­ка­за­на ста­ту­ет­ка на Ве­ли­ка­та бо­ги­ня-май­ка, на­ме­ре­на край Па­зар­джик. Сним­ка­та е взе­та от ту­рис­ти­чес­ки сайт и към нея е да­де­на след­на­та ин­фор­ма­ция:

То (изоб­ра­же­ни­е­то) е из­ра­бо­те­но през V хил.пр.Хр. и пред­став­ля­ва гли­не­на фи­гу­ра на сед­на­ла же­на.

Най-ран­на­та и ед­на от най-из­вес­тни­те пра­ис­то­ри­чес­ки Ве­не­ри е ка­мен­на­та ста­ту­ет­ка от Ви­лен­дорф, Австрия, да­ти­ра­на око­ло 20 000 г.пр.Хр. То­ва, ко­е­то за­ни­ма­ва уче­ни­те, е фак­тът, че древ­ни­те хо­ра не са об­ръ­ща­ли осо­бе­но вни­ма­ние на гла­ва­та на те­зи идо­ли. Фор­ми­те на тя­ло­то са пре­ка­ле­но раз­ви­ти, до­ка­то чер­ти­те на ли­це­то са пре­да­де­ни съв­сем схе­ма­тич­но, а в ня­кои слу­чаи до­ри лип­сват.

Срав­ня­вай­ки раз­лич­ни наб­лю­де­ния, из­сле­до­ва­те­ли­те сти­гат до зак­лю­че­ни­е­то, че жен­ски­те фи­гур­ки от гли­на и мно­го ряд­ко от ка­мък изоб­ра­зя­ват ед­но и съ­що бо­жес­тво, ко­е­то мо­же да се на­ре­че Ве­ли­ка­та бо­ги­ня, май­ка на всич­ки бо­го­ве. Ня­кои спе­ци­а­лис­ти до­ри смя­тат, че кул­тът към тра­кий­ска­та бо­ги­ня Бен­ди­да, по­я­вил се дос­та по-къс­но, в дей­стви­тел­ност е про­дъл­же­ние на съ­щия дре­вен култ.

„Фи­гу­ра на сед­на­ла же­на” е пред­ста­ве­на це­ли три пъ­ти в Ма­гу­ра, ка­то „же­на­та” до­ри се­ди в по­за ло­тос. От там и от бре­ме­ннос­тта й с би­ти­е­то ид­ва из­клю­чи­тел­но ши­ро­ки­ят ханш на та­зи и по­доб­ни­те ста­ту­ет­ки. „Не са об­ръ­ща­ли осо­бе­но вни­ма­ние на гла­ва­та на те­зи идо­ли” е осо­бе­ност, ко­я­то се наб­лю­да­ва при аб­со­лют­но всич­ки ри­сун­ки от Ма­гу­ра. „Фор­ми­те на тя­ло­то са пре­ка­ле­но раз­ви­ти, до­ка­то чер­ти­те на ли­це­то са пре­да­де­ни съв­сем схе­ма­тич­но, а в ня­кои слу­чаи до­ри лип­сват” – от­но­во ти­пич­на осо­бе­ност на ма­гур­ски­те ри­сун­ки. Нак­рая уче­ни­те зак­лю­ча­ват, че ста­ва ду­ма за мно­го стар култ към ед­на и съ­ща бо­ги­ня-май­ка.

 

Фигура 116. Статуетка на Великата богиня-майка, намерена край Пазарджик, и един от аспектите на богинята-майка от Магура

Фи­гу­ра 116 по­каз­ва из­клю­чи­тел­на­та при­ли­ка меж­ду ста­ту­ет­ка­та и изоб­ра­же­ни­е­то от Ма­гу­ра. Тя е вид­на за все­ки чо­век с по­не ма­лък усет към фор­ма и про­пор­ция, но не е би­ла за­бе­ля­за­на от бъл­гар­ска­та ис­то­ри­чес­ка и ар­хе­о­ло­ги­чес­ка на­у­ка, спо­соб­на ина­че да от­кри­ва при­ли­ки меж­ду раз­лич­ни ор­на­мен­ти и сим­во­ли. Съ­ща­та про­пус­ка да за­бе­ле­жи, че всич­ки ва­ри­ан­ти и сти­ло­ве на изобразяване на бо­ги­ня­та-май­ка са пред­ста­ве­ни в ор­га­ни­зи­ра­на съв­куп­ност в на­ша­та пе­ще­ра, ко­е­то я прев­ръ­ща в пър­во­из­точ­ник на зна­ни­е­то за бо­ги­ня­та-май­ка, за­що­то един­стве­но пър­во­из­точ­ни­кът съ­дър­жа ця­ла­та ин­фор­ма­ция, а всич­ки пол­зва­те­ли по ве­ри­га­та раз­по­ла­гат са­мо с час­ти и ас­пек­ти от нея. На­лич­ни са и ста­ту­ет­ки на бо­ги­ня­та-май­ка, ко­и­то я пред­ста­вят ка­то „тан­цу­ва­ща же­на” с вдиг­на­ти в по­лук­ръг око­ло гла­ва­та ръ­це, ко­е­то яв­но е за­па­зе­на ма­гур­ска мар­ка в сим­во­лиз­ма. Та­ки­ва са на­ми­ра­ни на те­ри­то­ри­я­та на дне­шен Еги­пет, око­ло ре­ка­та Нил, и са да­ти­ра­ни от не­го­вия пред­ди­нас­ти­чен пе­ри­од. Съ­щи­те фи­гу­ри и до днес се из­пол­зват от Инду­из­ма.

Оказ­ва се, че раз­по­ла­га­ме на ед­но мяс­то с ця­лос­тна и за­вър­ше­на фи­ло­со­фия, ко­я­то съ­дър­жа в се­бе си всич­ки ас­пек­ти на раз­лич­ни­те съв­ре­мен­ни уче­ния, ре­ли­гии и кул­то­ве. То­ва е въз­мож­но са­мо, ако та­зи ця­лос­тна фи­ло­софс­ка сис­те­ма е ро­до­на­чал­ни­кът. В под­кре­па на та­зи те­за ид­ва изоб­ра­же­ни­е­то на бо­ги­ня­та-май­ка ка­то Учи­тел (Фи­гу­ра 111), как­во­то не се от­кри­ва на ни­кое дру­го мяс­то, и зна­чи, че Ма е да­ла сво­е­то просвещение имен­но в зе­ми­те на днеш­ни­те Се­ве­ро­за­пад­на Бъл­га­рия и Юго­за­пад­на Ру­мъ­ния. То­ва е на­пъл­но ло­гич­но от стра­на на ней­но­то те­лес­но про­яв­ле­ние, за­що­то те­зи зе­ми се на­ми­рат в цен­тъ­ра на Бал­кан­ския по­лу­ос­тров, раз­по­ло­же­ни око­ло ре­ка Ду­нав и сред най-пло­до­род­ни­те зе­ми на све­та. Тук са със­ре­до­то­че­ни по­ло­ви­на­та от всич­ки ви­со­ко­ка­чес­тве­ни све­тов­ни поч­ви. То­ва е съ­вър­ше­но­то мяс­то, ко­е­то ще из­бе­ре все­ки, кой­то же­лае да съз­да­де ци­ви­ли­зо­ва­но и прос­вет­ле­но чо­ве­чес­тво. От съ­щи­те зе­ми са би­ли из­го­не­ни Пти­ци­те, за да се съз­да­де жиз­не­но­то пространство за чо­ве­ка.

Фигура 117. Един от аспектите на богинята-майка

Тре­ти­ят епи­тет на Хе­ка­те е аку­шер­ство­то, ко­е­то сим­во­ли­зи­ра раж­да­не­то, т.е. сът­во­ре­ни­е­то на све­та и не­го­во­то съ­дър­жа­ние. Бо­ги­ня­та-май­ка Ма е Де­ва­та, ко­я­то раж­да чо­ве­ка пре­ди 42 680 го­ди­ни, ка­то не ста­ва на­пъл­но яс­но да­ли го раж­да (съз­да­ва) са­мо в ин­те­лек­ту­а­лен и ду­ше­вен аспект или и в те­ле­сен.

Съ­щес­тву­ва ед­но ука­за­ние в та­зи по­со­ка и то е кръ­гът с кръст, кой­то е на­ри­су­ван над три­те ас­пек­та на Ма. То­зи сим­вол зна­чи ог­ра­ни­че­но и обо­со­бе­но прос­тран­ство, а на­у­чих­ме, че прос­тран­ство­то е струк­ту­ри­ра­но мяс­то, в ко­е­то не­ща­та мо­гат да се осъ­щес­твя­ват. То­ва е сим­во­лът на те­лес­но­то въп­лъ­ще­ние.

Кръ­гът с кръст съ­що е сим­во­лът на Зе­мя­та, а тя е свър­за­на с тя­ло­то и с не­го­во­то съз­да­ва­не, за­що­то то е из­гра­де­но от не­го­ви­те ми­не­рал­ни еле­мен­ти, т.е. от „гли­на­та”. Раз­по­ло­же­ни­е­то на то­зи сим­вол при бо­ги­ня­та-май­ка зна­чи, че тя е из­точ­ни­кът не са­мо на чо­веш­кия ум и ду­ша, но и на чо­веш­ко­то тя­ло. То­зи про­чит е в пъл­но съг­ла­сие с по-къс­но пос­тъ­пи­ла­та ин­фор­ма­ция за сим­во­ла Т, кой­то мо­же да се из­ви­ка във въ­об­ра­же­ни­е­то чрез сти­му­ла­ция на епи­физ­на­та жле­за. То­ва зна­чи, че бо­ги­ня­та-май­ка – но­си­те­лят на сим­во­ла Т е и те­лес­ни­ят ро­до­на­чал­ник на древ­ния ду­нав­ски и бал­кан­ски чо­век, кой­то е из­пъс­трил пе­ще­ра­та със сим­во­ла на сво­я­та чис­та ге­не­тич­на ли­ния.

Фигура 118. Друг поглед към сцената

Фигура 119. Кръгът с кръст – символът на Земята и тялото

Има ли тлен­ни ос­тан­ки от Ма и къ­де тряб­ва да се тър­сят те, е дос­та сло­жен въп­рос. Лич­но ли е из­но­си­ла пър­ви­те хо­ра или е ока­за­ла ге­не­тич­но въз­дей­ствие вър­ху ве­че съ­щес­тву­ва­щи пред­хо­ра? Ка­то се има пред­вид, че всич­ки жен­ски те­лес­ни фи­гу­ри от пе­ще­ра­та при­ли­чат на­пъл­но на съз­вез­ди­е­то Ори­он и до­ри имат ко­лан ка­то не­го, мо­же да се пред­по­ло­жи ге­не­тич­на на­ме­са за съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка от пред­по­ла­га­е­ма­та мат­ри­ар­хал­на и реп­тил­ска ци­ви­ли­за­ция, ид­ва­ща от Ори­он.

Ка­за се по-ра­но, че в Ма­гу­ра се случ­ва да се зас­не­мат без­плът­ни съ­щес­тва, из­вес­тни с име­то асу­ри. То­ва са ду­хо­ве-па­зи­те­ли, ко­и­то се сре­щат на све­ще­ни мес­та и осо­бе­но там, къ­де­то в със­то­я­ни­е­то со­мад­хи ме­ди­ти­рат и пре­би­ва­ват древ­ни и ви­со­ко­ра­з­ви­ти съ­щес­тва. Те­зи ме­ди­ти­ра­щи съ­щес­тва се явя­ват пра­ро­ди­те­ли на чо­ве­ка в те­ле­сен сми­съл. Тук виж­да­ме ед­на дво­я­ка връз­ка меж­ду не­ща­та. Бо­ги­ни­те-май­ки са и без­те­лес­ни сим­во­ли, но и на­пъл­но те­лес­ни чо­ве­ко­по­доб­ни съ­щес­тва, кой­то вла­де­ят йо­га и ме­ди­та­ция, как­то ли­чи от по­зи­те им, и са да­ли ге­не­ти­ка­та на чо­веш­ко­то тя­ло. И две­те уче­ния са нуж­ни, за да се пос­тиг­не със­то­я­ни­е­то со­мад­хи, в ко­е­то тя­ло­то ос­та­ва вце­пе­не­но, но жи­во, ме­ди­та­тив­но и съз­на­тел­но в про­дъл­же­ние на мно­го хи­ля­ди го­ди­ни. Те­зи съ­щес­тва имат огромна мъд­рост и се на­ми­рат ня­къ­де в дъл­бо­ки­те нед­ра на Ма­гу­ра.

Фигура 120. Обстойни указания относно пространствата и тъканта на всемира

То­ва да­ва от­го­вор на въп­ро­са за­що хо­ра­та за­пис­ват зна­ни­я­та си в га­ле­ри­и­те на пе­ще­ра­та – как­то се ка­за още в на­ча­ло­то, за­що­то са­мо тук на­ми­рат не­що, ко­е­то има го­ля­мо зна­че­ние, но не мо­же да се на­ме­ри на дру­го мяс­то. Тук древ­ния чо­век сре­ща сво­и­те Учи­те­ли – съ­щес­тва, из­лез­ли от със­то­я­ни­е­то со­мад­хи, за да на­у­чат чо­ве­ка на бо­жес­тве­ност и мъд­рост. Те­зи уро­ци са за­пи­са­ни по вре­ме на пре­по­да­ва­не­то им, за да се за­па­зят за всич­ки бъ­де­щи по­ко­ле­ния, а за­пи­сът е нап­ра­вен та­ка, че да ос­та­ва раз­би­ра­ем ви­на­ги, не­за­ви­си­мо от ези­ка и нра­ви­те.

С то­ва до­би­ват по-ясен и бук­ва­лен сми­съл дъл­ги­те вра­то­ве на съ­щес­тва­та, ко­и­то свър­зват те­ла­та им с ви­си­ни­те. Знае се, че в със­то­я­ние на дъл­бо­ка ме­ди­та­ция съз­на­ни­е­то мо­же да се от­де­ли от тя­ло­то и да пъ­ту­ва в от­въд­ни­те бо­жес­тве­ни све­то­ве, но ос­та­ва свър­за­но с тя­ло­то чрез т.нар. сре­бър­на ниш­ка. Имен­но тя се сим­во­ли­зи­ра от дъл­ги­те вра­то­ве на изоб­ра­же­ни­я­та.

Сце­на­та с Трой­на­та Ма е мяс­то­то, на ко­е­то се съ­дър­жат най-мно­го „шах­мат­ни” по­ле­та и зиг­за­го­об­раз­ни ли­нии (Фи­гу­ра 120). То­ва е на­пъл­но нор­мал­но, за­що­то „шах­мат­ни­те” по­ле­та са мат­ри­ца­та на ду­ша­та, вър­ху ко­я­то се из­вър­шват прев­ръ­ща­ни­я­та на ос­нов­ни­те със­то­я­ния. По­со­чи се ве­че, че те­зи прев­ръ­ща­ния се опис­ват от въл­но­об­раз­ни­те ли­нии. С то­ва око­ло бо­ги­ни­те-май­ки са из­пи­са­ни за­ко­ни­те на из­тъ­ка­ва­не на пос­тро­е­ни­е­то на не­ща­та, а съ­що и на хо­ра­та.

Фигура 121. Молитва от Магура

И нак­рая, но да­леч без да из­чер­пва сце­на­та и те­ма­та, ид­ва ед­но изоб­ра­же­ние от съ­що­то мяс­то, ко­е­то по­каз­ва сим­во­ла на бог, то­зи път ка­то аб­страк­тна идея, под кой­то са раз­по­ло­же­ни три чер­ти и един ло­вец с лък (Фи­гу­ра 121). Ето то­ва ве­че е за­пис на мо­лит­ва, за­що­то тя се от­пра­вя към аб­страк­тна същ­ност по съ­щия на­чин, как­то го пра­вим и ние, а не към кон­крет­ни­те те­лес­ни въп­лъ­ще­ния на бо­го­ве­те, ко­и­то ед­ва ли са се за­ни­ма­ва­ли с удов­лет­во­ря­ва­не на лич­ни ис­ка­ния при по­ло­же­ние, че са има­ли ог­ром­на­та за­да­ча да прос­вет­ля­ват чо­ве­чес­тво­то.

Три­те точ­ки представляват из­бро­я­ва­не на три не­ща – то­ва са ле­ген­дар­ни­те и ар­хе­тип­ни три же­ла­ния. Естес­тве­но е да са три, тъй ка­то и бо­гът-ба­ща Бел, и бо­ги­ня­та-май­ка Ма са трой­ни и вър­шват всич­ко по тро­ен на­чин, тъй ка­то са­мо трой­но­то е за­вър­ше­но и ця­лос­тно.Три­те по­же­ла­ния са от­дяс­но, ко­е­то зна­чи, че пред­шес­тват, че са в на­ча­ло­то и са ус­ло­ви­я­та, а вля­во е нас­лу­ка­та, ко­я­то след­ва от тях. Ние тряб­ва та­ка да по­же­ла­ва­ме, че да ис­ка­ме под­кре­па за из­граж­да­не­то на три ус­ло­вия, во­де­щи ка­то ед­на съв­куп­ност до един ре­зул­тат – нас­лу­ка­та. Все­ки мо­же да пол­зва то­зи под­ход, за­що­то той е дре­вен и за­ве­щан лич­но от Учи­те­ли­те, ко­е­то е га­ран­ция за не­го­ва­та ис­тин­ност. Нуж­но е да изоб­ра­зим же­ла­ни­е­то по съ­щия или по­до­бен на­чин.

За раз­ли­ка от хрис­ти­ян­ска­та мо­лит­ва, къ­де­то има­ме един от­де­лен от чо­ве­ка бог, на ко­го­то се мо­лим ос­нов­но за ед­нок­рат­ни по­мо­щи в труд­ни мо­мен­ти и всич­ки­те ни мол­би към не­го са от ти­па „ис­кам” и „дай ми”, то ма­гур­ска­та мо­лит­ва е дру­го от­но­ше­ние към жи­во­та и ус­пе­ха в не­го. При ма­гур­ска­та мо­лит­ва е нуж­но яс­но раз­би­ра­не за край­ния ре­зул­тат ка­то пос­лед­ствие от три не­об­хо­ди­ми ус­ло­вия. Та­ка ма­гур­ска­та мо­лит­ва не се от­пра­вя в ек­стре­мал­ни мо­мен­ти, а е ежед­нев­на и ус­той­чи­ва ви­зия за се­бе си и за све­та.

В по-дъл­бо­кия сми­съл на не­ща­та, то­ва до­ри не е и мо­лит­ва, а е прог­ра­ми­ра­не на соб­стве­но­то Т – на соб­стве­на­та бо­жес­тве­ност, на соб­стве­на­та ду­ша и соб­стве­но­то пос­тро­е­ние. Прог­ра­ми­ра­не по на­чин, кой­то изис­ква от нас да зна­ем как­во ис­ка­ме и как­ви са ус­ло­ви­я­та да го пос­тиг­нем. Бо­жес­тве­на­та на­ме­са тук се свеж­да ос­нов­но до то­ва да из­пад­нем в ре­зо­нанс със све­та и съ­от­вет­ни­те съ­би­тия и ус­ло­вия в не­го, та­ка че да пре­диз­вик­ва­ме къс­ме­та си (т.нар. син­хро­нич­ност), кой­то да под­по­мог­не осъ­щес­твя­ва­не­то.

Гос­под по­ма­га, но в ко­ша­ра не вкар­ва. По­мог­ни си сам, за да ти по­мог­не и Бог. Как ина­че Бог да ни по­мог­не за то­ва, ко­е­то ис­ка­ме, ако то не е оп­ре­де­ле­но ка­то кра­ен ре­зул­тат и ка­то ус­ло­вия за пос­ти­га­не­то си? Мно­го са при­ме­ри­те, ко­га­то чо­век же­лае не­що и знае ка­къв ис­ка да е край­ни­ят ре­зул­тат, но не си и по­мис­ля до­ри за ус­ло­ви­я­та на пос­ти­га­не­то и се случ­ва да по­лу­чи ре­зул­та­та, но по сил­но не­же­лан на­чин.

Та­ки­ва по­ло­же­ния се из­бяг­ват чрез ма­гур­ска­та мо­лит­ва.